Семиотиката като академично и изследователско поле може да се характеризира по няколко начина:
- Семиотиката е научна интердисциплинарна област, занимаваща се с генерирането и функционирането на знаците, както и с тяхното определение;
- Семиотиката е научен интердисциплинен подход за изучаване на културата и комуникациите, информацията и разбирането;
- Семиотиката е най-интересния предмет за дискусии в хуманитаристиката, който толерантно допуска в еднаква степен научния спор и научното съгласие, тъй като нейната парадигма обхваща равностойно различни предмети и методи на изследване.
Семиотиците се съгласяват или не се съгласяват с битуващи концепции:
- За разработените утвърдени досега или утвърждаващи се днес теоретични постановки за знаковата природа на нещата от живота;
- За непрекъснато разширяващия се предмет на семиотично изследване – от знаците на естествения език и знаковата природа на комуникациите и информацията, през културата, изкуството и рекламата до генетичния код и структурата на вселената;
- За знаковото поведение на човека и за неговите познавателни практики;
- За медийната култура вчера, днес и - каква трябва да бъде в бъдеще тук, в Европа и в глобалния свят;
- И за много други семиотични полета в света, в който живеем.
Досега за полето на семиотиката се борят два гиганта в науката – лингвистиката, която следва сосюрианската традиция и - философията, която следва пърсианската традиция.
Но нейното дефиниране е все пак интегрирано в собствена специфичност, която я отличава от философията и лингвистиката, без да ги изключва като най-близки родствени науки.
Най-често семиотиката се дефинира като наука за знаците, които ние възприемаме чрез нашата сетивност, независимо дали те са слухови, визуални, тактилни (на допира), вкусови или обонятелни.
Знаците съставляват всичките ни представи и впечатления за света, в който живеем, включително и впечатленията и представите, които си изграждаме говорейки, пишейки и четейки с използването на най-висшето си преимущество пред другите биологични видове – езика. Разбира се, че в целия процес на обмен на смисли ролята е на знаците. Но те нищо не биха направили, ако не притежаваха една основна характеристика: характеристиката “Смислоразличение”. Какво ще рече това?
Това означава, че знакът е възможно най-малката единица, която носи смисъла на онова, което възприемаме, независимо дали, например, то е картинката на куче, или е произнесената дума “куче” или е самото куче. Ясно ни е, че става дума за куче, а не за кон. Т.е. - това са знаци за куче. Те са най-малката смислоразличителна единица, която помага да различаваме кучето от коня или от козата. Ако се опитаме да намалим знакът-единица, ще изгубим смисъла. Или ще го променим. И знакът вече ще е друг знак. Представете си картинката на кучето да е срязана и да е останала само опашката. Никога няма да кажете със сигурност, че това е куче, защото спокойно може да бъде и котка или друго животно с опашка. Същото е и с произнесената дума “куче” - ако намалим единицата дори и само с един подзнак - “к”-то, и стане “уче”, възможно е да асоциирате с “ученик” или – с “внуче”.
Какво се случва, ако обратно - се опитаме да разширим обсега на “знака – единица”, да разширим неговата знаковост. Например – на картинката е кучето с фазан в уста. Тогава, знакът ще носи значението на “ловно куче”, а характеристиката му “смислоразличение”(с фазан в устата), ще ни помогне да различим ловното куче от всички останали категории кучета (домашни любимци, дворни, помияри, граничари и т.н.). В първия случая, знакът смислоразличаваше кучето от другите животни, а във втория – знакът смислоразличава кучето от други кучета, с различна специализация от неговата.
С други думи, знакът е най-малката смислоразличителна единица, независимо по кой сетивен или речеви канал го възприемаме. Той е основата, върху която градим ориентацията си и разбирането за този свят, в който живеем, разбирането на това, което ни казват другите, разбирането на ситуацията, в която сме попаднали и разбирането имаме ли или нямаме шанс да излезем от нея, както и разбирането на задачите, които трябва да решим.
