Бельо и голо тяло

(Бельото като знак и комуникация)                




Херцогиня Алба като „Голата Маха“ (1790-1800), Франсиско Гоя

      Най в началото бе безмълвието. След това дойде словото. А с него – значението и смисълът на словото.

        Най в началото бе голотата. След това – лозовият лист и накрая – дрехата. А с нея – значението, функциите, и модата на дрехата. Безмълвието бе изпълнено с тежък безсловесен смисъл. Словото разтовари безмълвието чрез безброй значения и назовавания.



Херцогиня Алба като „Облечената Маха“ (1802-1805), Франсиско Гоя

       Дрехата разтоварва голото тяло от неговите скрити значения и го натоварва с нови, открити значения. Така словото и дрехата придобиват своята комуникативна функционалност. Дрехата е слово. Но какво казва дрехата зависи от функцията, която изпълнява и от посланието, което изпраща.

         Голото тяло на Афродита и голото тяло на Венера Милоска са натоварени с безмълвен смисъл, но леката материя от кръста надолу на безръката Венера нарушава смисъла на безмълвието. Проговаря функцията на дрехата. Появявя се интенционалното послание.

Посланието на дрехата и в частност – на бельото може да има няколко функции:

• Да скрие нещо, което придобива определен смисъл – смисъла на интимността, неподлежаща на споделяне.
• Да скрие нещо, което е тайна – например несъвършенството на физиката или грешка на природата.
• Да усили естетическия ефект на тялото – при условие, че има конвенция по отношение на естетичното,
• Да запази адекватно тялото от въздействието на външната среда при определен културен и социален контекст.

Интимност, тайна, естетика са три маркера, около които могат да вървят разискванията за дрехата бельо. И трите носят чувствени очаквания и намерения.

Усетът за докосната интимност, за подозирана тайна и за естетически наслаждения правят бельото различна дреха от дрехата, която е над него. Това е очевидно и разбирано.

Раждането на Венера от С. Ботичели

Мария Стюард преди гилотинацията и Руби от „Хладнокръвно“ на Труман Капоти прибягват до интимния език на дрехата, която е облечена над голото тяло.

Мария Стюарт е осъдена за държавна измяна и на 8 февруари 1567 година е екзекутирана в замъка „Федернгей“, като личното й желание било да бъде облечена на екзекуцията в червено бельо и в червена риза. Тръгва към гилотината, убедена, че интимният акт на смъртта ще бъде споделен от цвета на бельото, който ще се слее с кръвта.

Руби облича чиста бяла риза, ръкува се с палачите и сяда на електрическия стол с убеждението и – съответно – с посланието, че чистото бяло бельо компенсира зловонното му минало.

Интимност и показност – една диахрония, характерна за съвременното бельо и за неговата реклама.

Интимността и тайната човъркат въображението на хората. Въображението се обогатява чрез различни техники. Бельото вече не е само бяло. То е синьо, черно, червено, шарено.То е с разцветки и мотиви на горните дрехи. Горните дрехи заприличват на бельо. Бельото се носи над горните дрехи.

Интимността, тайната, естетиката постепенно променят своята оценъчна стойност. Бельото става все по-безмълвно, губи своя изначален смисъл. Разказът за неговото чувствено послание се изчерпва. Тялото отново е голо. Чувствеността не се подхранва от интимността, тайната и естетиката. Чувствеността става все по-гладна за неизтощени психически стимули. На помощ идват хрумвания за снемането на табута.

Ние можем да говорим за бельото, защото имаме различителната способност да го отличаваме от униформата например, от фрака, от ученическата престилка и въобще – от другите дрехи. Че всичко, което си мислим за бельото, се оказва конгломерат от разни значения, които сме си втълпили в нашето семантично съзнание, бидейки в контакт с това понятие при различни контексти, е ясно. Туй понятие е влязло в асоциативни и логически връзки с други знакови системи и значения и е разширило своята смислова и интерпретативна енергия дотолкова, доколкото всеки индивид има опит с боровенето с него, т.е. с бельото и с представата за него.

 Знаците носят значението и смисъла и те са такива, каквито ние имаме възможност да възприемем и разберем. За възприемането са нужни сетива, а за разбирането – познание или конвенция. Още не става дума за комуникация.

За да имаме комуникация трябва тези знаци да ги свържем в знакова система, подредена чрез правила в структура, за чието разчитане и разбиране е нужна договореност или друго яче казано – конвенция. Така подредена знаковата система представлява език, с който ние обменяме мисли, състояния, информация и благодарение на който ние запазваме равновесието на съзнателното ни съществуване и гледаме да оцеляваме в социален и културен план.

А сега да се върнем към бельото.

За да бъде предмет на семиотично изследване, бельото трябва или да е знак със самостойно значение, чийто смисъл схващаме благодарение на някакво познание, или да е знакова система, която функционира в комуникациите между хората и чието разбиране можем да постигнем чрез конвенция по отношение на значението на съставните знаци плюс договореност за правилата на тяхното съчленяване. Т.е. трябва да познаваме кода.

Дали бельото се състои от самостойни знаци, чието изследване е нужно до се осъществи на синтактично равнище, или е езикова система – подсистема на по-общия език на модата и на облеклото въобще, където вече ще се включат семантиката и прагматиката?

Въпросът не е риторичен. Той се нуждае от отговор, най-малкото за конкретни методически цели.

Предполагам, че разнищването на бельото като знак или като езикова система напълно зависи от целите на изследването. Това е един интересен въпрос. Неговият отговор ще ни подскаже дали има разлика между знаковостта на голото тяло и знаковостта на тялото с бельо.

Разлика по отношение на какво? И всъщност – какво искам да кажа със заглавието на моето изложение: “Голото тяло и бельото“.

Е, на този въпрос вече трябва непременно да отговоря. Защото:

Ако темата за бельото е важна изследователска тема с оглед рекламния бизнес, е едно.

Ако темата за бельото е съществена от гледна точка на неговото състояние и развитие в исторически план, е друго.

Трето е, ако бельото ни интересува като битово и социално функциониращ елемент на човешкото съществуване.

И четвърто е, ако търсим характерните дистинктивни, или иначе казано – съществените СМИСЛОРАЗЛИЧАВАЩИ белези на бельото в съпоставка с другите видове облекло и аксесоари. В този последния случай мисля, че много ще се затрудним. Особено като имаме предвид съвременното съотношение между бельо и горни дрехи.

А защо тук намесвам голото тяло? Защото ми се иска да поставя и пети аспект на темата за бельото. Той е свързан с идеята за връзката между еротиката и бельото, от една страна, и еротиката и голото тяло, от друга, в каноните на изкуството и естетиката. Както и за бельото, еротиката и въображението. Т.е. – да посоча тема за разискване за социокултурно вглеждане с психологичен, антопологичен и изкуствоведчески привкус.

Ето и някои въпроси:

1) Защо бельо а не черньо, червеньо и т.н.?

2) Кое е бельо – това, което носим на торса най-близо до кожата, или онова, което е и на ръцете, на краката, на главата? Тема за терминологично уточнениие.

3) Каква е разликата между горно бельо и долно бельо? Кой е смислоразличителният признак?

4) Ако има разлика между бельо и черньо, какви са функциите на двата вида бельо? Кое внася различието във функциите: мода, специализирани цели като утилитарни, емоционални или естетични, или сексуални?

5) Можем ли да минем без бельо и защо?

6) Отразява ли бельото политическите, икономическите и социалните тенденции на времето?

7) Може ли да се направи културологичен анализ на темата в различни направления като облекло, порнография, маркетинг, реклама, медии, литература, кино, живопис, театър, фестивали, карнавали, конференции и други?

8) Променя ли се е мястото на бельото в социалното и културно пространство след исторически събития като войни и революции?

9) Съмнително ли е за морала, ако се подава бельото изпод горните дрехи и ако не – защо? А ако – да, защо?

10) Бельото – език или реч?

11) Какво е историята на бельото? История на дрехата и модата или история на бита и морала?

Ето и някои примери, извлечени от литературата и кратка историческа справка, провокиращи семиотичен анализ.

Еротичното бельо на Ева Браун е било корсет от червен креп-сатен с черна брюкселска дантела, обшита по кантовете с апликации от черни пречупени кръстчета.

Супермоделът Жизел Бенджен дефилира в бельо с образа на Че Гевара: лицето му е върху чашките на сутиена й.

Обикновено бельото се развива революционно. Голямо влияние имат холивудските филми, въздигащи в култ сутиените с различни размери и чашки. По време на Втората световна война някои жени се връщат към корсета, комбинезоните също стават модерни.

Парижките традиции налагат използването на сутиени без презрамки, гърдите се повдигат, а деколтето се разкрива. Между 1940 и 1960 година производителите на гащи и сутиени въвеждат модата на цветното бельо и щампите. Експериментира се изкуствена коприна и по-нови материи като полиестер и найлон. През 50-те дамското бельо започва да подчертава бюста вместо талията, както е било преди ерата на корсетите. Това е десетилетие на сутиените с по-заострени чашки.

Но бельото в България за съжаление далеч не е така дръзко и секси, както в Европа и отвъд океана. След като въвеждат по-цветното бельо с повече декорации, дизайнерите не се спират и се появяват два вида по-оскъдни модели на боксерки и бикини. През 1959 година Глей Ривънмилс от Северна Каролина изобретява чорапогащника. Това е наистина революционно решение, тъй като до този момент дамите използват старите неудобни жартиери, които придържат найлоновите чорапи. Шест години по-късно компанията представя безшевния чорапогащник, идеята за който се ражда от модата на миниполите. В началото на 70-те години на миналия век производителите и рекламистите като че ли пренебрегват комфорта и качеството на бельото. Основна цел е да се продава, при това – много. Сексапилът се превръща във важен търговски трик. Тенденцията от предишните години се развива – бельото се превръща в последна бариера преди разголването и във вид покана за секс. С изключителна популярност през деветдесетте както на Запад, така и у нас прашките превземат целия свят и се превръщат в един от най-продаваните видове бельо на Земята. В България също бързо навлизат най-новите тенденции в модата на дамското бельо, което в днешно време е много разнообразно, с различни видове форми и цветове, целящи да задоволят претенциите на съвременните дами. Световните модни тенденции дават своя моментален отзвук в страната ни и всяка българска дама има възможност да ги следва и да радва мъжа до себе си поне с бельото.

Автор: проф. Мария Попова