Филателията и пощенските марки

Филателията е дейност на човека, породена от любовта му към марки и стремежа да ги събира, подрежда и съхранява в колекции с определена насоченост, чрез което изучава миналото и настоящето на даден народ и задоволява своите културни потребности. Лицата, които събират и съхраняват марки се наричат филателисти, а самата дейност филателия или колекциониране на марки. Пощенската марка е илюстрован знак с отпечатана номинална стойност, който се поставя върху пощенски пратки с цел удостоверяване заплащането на цената на пощенските услуги. Идеята за хартиена лепенка като знак за заплатена услуга е предложена през 1834 г. от британеца Джеймс Чалмърс, а Парламентът на Великобритания законово закрепя новата концепция през 1839 г. Първата пощенска марка в света е пусната в употреба на 6 май 1840 г. от английската пощенска администрация известна като „черното пени”, на което е изобразена кралица Виктория в профил. Любопитен факт било поставянето на пощенската марка с лика на кралицата или краля наопаки, което се смятало за предателство срещу държавата и народа.

Първото филателно дружество у нас е създадено през 1893 г. в гр. Пловдив. На 16 юни 1938 г. в гр. София се свиква Учредителен конгрес на който се създава “Съюза на марколюбителите в България”. По-късно на един от своите конгреси Съюзът е бил преименуван в „Съюз на българските филателисти” - иначе казано СБФ. Съюзът е член на основаната през 1926 г. Международна филателна федерация.

Черното пени от 1840 г.

Бразилската марка от 1843 г.

Втората страна, която започва да използва пощенски марки била Бразилия през 1843 г. Германската марка също не се забавила тя била емитирана на 01.11.1849 г. в Бавария и се е наричала „Черен крайцер”. А през 1862 г. в Ливърпул бил създаден първият магазин за пощенски марки „The Monthly Advertiser” преведен на български „Месечният рекламодател”.

Черен крайцер от 1849 г.

Пощенските марки представляват финансова ценност и затова за тяхното отпечатване, продаване и използване са въведени строги правила. Постепенно с времето върху марките са започнали да отпечатват образи на известни личности, картини, изображения от исторически събития и т.н., което ги е превърнало и в произведения с художествена и опознавателна стойност. Пощенската марка, освен със своята номинална стойност като средство за заплащане на пощенска услуга, придобива и филателна стойност, която в някои случаи превишава значително номиналната.

Във Всемирната Пощенска Конвенция са определени редица изисквания към пощенските марки, по-важни от които са:

Пощенските марки се издават само от органите, които имат това право в съответствие с Актовете на Всемирната Пощенска Конвенция т.е. от пощенската администрация на всяка страна и трябва да се намират в обръщение на територията, обслужвана от тази администрация;

Те представляват доказателство за предплащане на пощенска услуга в размер, равен на тяхната действителна стойност, когато са залепени върху пощенските пратки и източник на допълнителни доходи за пощенските администрации като филателни обекти.

Те се явяват проява на суверенитета на страната и трябва да съдържат: названието на страната с латински букви и тяхната номинална стойност. Те може да съдържат и официалната емблема (герба) на страната, както и надпис “Postes” (“Поща”).

Темите и сюжетите на пощенските марки трябва да са тясно свързани с културното своеобразие на страната или да съдействат за разпространението на културата или запазването на мира. Те не трябва да имат политически характер или да бъдат оскърбителни за личности или страни.

Като субект на правото на интелектуална собственост пощенските марки могат да съдържат и индикация, че издаващата марката пощенска администрация може да предяви претенции за интелектуална собственост (авторско право и др.).

Преди Освобождението у нас са използвани пощенски марки, издавани от турската пощенска администрация, както и от страните, които са имали свои подвижни пощенски станции (Австрия, Франция, Русия).

Първите български пощенски марки са поръчани от Съвета на Временното руско управление в България, отпечатани в Държавната руска печатница в Санкт Петербург и пуснати в употреба на 1 май 1879 г. – рождената дата на българските пощи.



Първите български марки от 1879 г.



Царска поща - марките от 1881 г.

На тях е изобразен изправен лъв с корона – символ на храбростта и борбите на българския народ за освобождение. В обграждащата го двойна елипса е изписано: “Българска поща” в горната й част и стойността – в долната. По това време Княжество България още не е имало свой паричен знак, затова стойността на първите марки е изразена във възприетата тогава от Всемирната Пощенска Конвенция разплащателна парична единица – франк, подразделен на сантими. Те са известни като “сантими” и сега имат много висока филателна стойност. Поради бързото им изчерпване е направена втора поръчка в същата печатница. Втората партида български марки от 1881 г. има същия сюжет, но вече е означена с новата българска парична единица – лев, подразделен на стотинки. Те са известни като “царска поща”. В края на следващата година излиза третата партида от същата печатница – в различен цвят. През 1889 г. са отпечатани нови марки в Париж – “малък лев”. От 1892 г. българските пощенски марки се печатат в България. Сега цялата дейност по отпечатване и разпространение на български пощенски марки се извършва от Специализираното Предприятие на Български пощи ЕАД “Българска филателия” (СП “БФ”).

Марките от 1889 г.

Гербови марки

Автор: Николай Радков
Снимки: Интернет