Куско – последната столица на империята на инките
Духът на инките е оставил тук дълбок отпечатък, както в камъка под основите на къщите, така и в острите черти на човешките лица.
Един млад българин е там. С отворено сърце той улавя всяка вибрация на цветовете, всеки аромат във въздуха, всеки загадъчен пулс и шепот от света на великите владетели.
Знаците на Куско засне, фактите преведе от испански и историята разказа - Руси Николов.
Разходете се с нас, скъпи читатели, в днешен Куско!
 |
| Поглед над града |
Куско е бил последната столица на империята на инките - разказва българинът - за последно управляван от Kusi Yapanaki запомнен в историята като Pachakuteq - "Преобразителят на света". Един от многото интересни факти е, че градът е построен във формата на пума, символизираща господаря на земното царство. За инките кондорът е господар на небесното, а змията на подземното царство. Градът е разположен на около 3400 метра надморска височина.
 |
| Град Куско под формата на пума |
Inca - означава "hijo del sol" или "син на слънцето", а този местен жител е облечен в носия на богат и виден инка.
С пристигането на Конкистадорите в Куско (1533-1534), започва строителството на нов град, разположен върху основите на стария като разбира се испанците използват качествените и уникални със своята конструкция каменни зидове и основи на града на инките. По време на строежите множество сгради и храмове били разрушени. Основите на старите храмове на инките били използвани за построяването на католически храмове. "Това е практика и в нашия свят, където основите на старото, стават основи на новото" - споделя разказващият. В издигането на новото Куско участвали местни жители, които били истински майстори в каменната обработка и строителството с камък. Това може да се види в изящната обработката на камъните, които били използвани от испанците в тяхната архитектура. Стилът на новия град напомня европейски, от 16-17 век, представяйки двустилието на архитектурата на инките и тази на испанците. Куско днес напомня на град Гранада в Испания, казват хората били там.
"Стената на инките" - или единението на две епохи. Камъкът на местното население, носеща основа за сградите на испанците. На снимката се вижда прочутият символ на Куско - дванадесетъгловия камък на инките.
 |
| Трите фамилни символа над портата означават поколенията живели в този дом. |
 |
| Стара перуанка връзва амулет за късмет |
 |
| Чай от листа на кока против височинна болест |
 |
| Небесната карта, на която инките обожествявали небесните тела и съзвездия |
Мачу Пикчу
Мистичният комплекс е строен по времето на владетеля Wiraqocha (1438 г.) белязал и триумфа на Империята на инките. Wiraqocha бил баща на Кusi Yapanaki, възобновителя на Куско.
Идеята на този грандиозен като архитектура и функция строеж (Мачу Пикчу) е бил да подслони точно определен брой жени и мъже от богатите и знатни инки, заедно с прислуга, която да се грижи за тях. Там те били отделени от социалния живот на населението, отдадени на заниманията на богатите - игри, изкуство, лов. Самият владетел искал да построи красив дворец, храм на Слънцето и Луната и множество къщи, където да настани своите красиви жени (Аqllakuna).
Съдбата на Мачу Пикчу е да остане обезлюден и да пази ревностно тайната си, както и голямата мъка на владетеля Wiraqocha отекваща в масивните и непокътнати каменни стени и до днес. Мъка по загубата на първородния син, убит от братска ръка, тази на Кusi Yapanaki.
Wiraqocha бил много почитан от инките владетел, не само защото довел империята до златен възход, но и заради миролюбивия подход, с който предпочитал да решава военните конфликти. На това се опитвал да научи и синовете си – Urko и Kusi Yapanaki.
Сам той избрал да се оттегли от Куско в Мачу Пикчу по време на военната инвазия на местна общност (Estado Chanka) на чело с безпощадния им заповедник Uscovilca. Оставил решението за тактиката срещу народа Chankas в ръцете на синовете си, по-късно Wiraqocha ще намрази малкия си син Kusi Yupanki, приключил военния конфликт с кръв и множество жертви и допуснал кайновия грях.
Kusi Yupanki печели битката срещу народа Chankas и започва да възобновява град Куско.
Издигнат от пепелта на войната, Куско е в нов блясък и мощ, което е и причината малкия син на Wiraqocha да придобие признанието от баща си, но не и неговата прошка. Принуден, Wirаqocha провъзгласява сина си за Pachakuteq, което означава "Преобразителят на света".
Дълбоко оскърбен от убийството на големия си син Wirаqocha се завръща в Мачу Пикчу, където след десет години умира. Това е мигът, в който новият владетел решава съдбата на комплекса Мачу Пикчу, а именно – да бъде обезлюден и последните проекти по разширяването му- недовършени.
До началото на 20 в. перуанците вярвали, че там тегне прокоба и никой не смеел да потърси зданията, за които се шептели легенди, потънали не само в прегръдката на гъста непроходима растителност, но и в забрава.
С благодарност от екипа на SEMIOTICS.NBU blog
